През отворената врата нахлува невъобразим хлад...
Лежа отпървом с отворени, а после с леко притворени очи. Всичко ще свърши след миг, поне така си мисля. Някакво шеметно състезание между съня и безсънищата ми се разиграва в тъмния космос на моето размътено съзнание.
Какво е цвят? Какво е вкус? Зимно дихание и странна пеперудена усмивка.
Липсвам ли ти? Сънуваш ли ме вече?
Накрая заспивам.
Сънувам празна стая и голи, изнурени огледала. Те отразяват моите кошмари, моите мечти... и... някакви глупави копнежи...
А тебе те няма... няма го и утрото.
До кога?
11.08.2004