онази снимка от рамката -
достатъчна е за една
друга сетивна реалност:
усмивките ни, миризмата на цигари,
джазът, вкусът на френски сирена,
картините по оранжевите стени,
разговорите ни, смехът и погледите,
топлината на устните ти, влажният ти език,
саксофон, пиано, контрабас, перкусии.
правихме любов в тоалетната на същото онова заведение,
където отидохме да слушаме онзи джаз-квартет,
пушихме и ядохме плато със сирена,
приглушеният ти оргазъм под джаза в салона
(ароматът на парфюма ти по цялата ми риза).
вадя снимката от рамката,
пепелта от цигарата ми пада върху снимката,
забърсвам я леко.
изгасям фаса право върху красивото ти лице
и се ядосвам, че не мога дори да
ти отмъстя както подобава
за онова проклето пекрасно време.