автор: TheGirlFromIpanema

Аз пак съм кречетало на нощта
и паяжина на часовете голи,
със седем съня като седем коня
разкъсаната вечност гоня.
И гриви мятат мислите ми черни
с крила от счупени прозорци,
опитвам се да прелетя земята,
но страх ме е и няма вятър.
Събуждам се с гръбначно изкривяване,
намачкана от влак хармоника
и нямам сили за разсъмване,
и утрото ми черно като въглен е.