Смарагдът на венчалния ми пръстен
се пръсна на парчета и умира.
Опитах се да го спася, но беше късно,
така нелепо в кофата отиде.
От смет ги вадиш здрави, но кристали,
помислих, за годежния ми пръстен,
а знаех, че отдавна са по-стари
от твоето доскорошно отсъствие.
Кристал до днеска има и в луната,
с която три години си се любил.
Не се оплаквам. Твоя е и свята,
но слънцето внезапно се изгуби
и ти потъна нейде в тъмнината,
разсейващ се по лунните и дози,
додето не замръзнат небесата,
додето не поникнат вече рози,
докато не разсърдихте и Бога
за храма на позорното ви царство.
Той слезе на Земята, за да мога
в луната да оставя твоя сянка.