автор: shnolichka1

Мога да ти кажа, къде захвърлен е ключа
Но се страхувам, че ключалката към моето сърце
в ражда обвита е още от дете.

Караш сърцето ми силно да тупти,
да вика и крещи, но през високите стени
едва ли можеш да го чуеш ти!

Лети, лети моя безсмъртна душа, през дебелите стени.
Аз ще чакам да се появи принца на моите мечти!
Когато срещна погледа му ще разбера,
че той е хванал моята душа!