автор: Eva_Adamova

Ти си моя Ангел!-каза Анн на Дявола и угаси луната.


Откраднах крилете на птица.
Не търси ме.Далеч съм оттук.
От лъжите , от красивите маски.
Живея в собствен свят, ти - в друг.
Не сънувай ме.Не викай моето име.
Пощади ме от твойта любов.
Вече домът ми е Тишината,
невидим под небесен покров.
И въздух съм , който боли.
Не протягай ръце , не моли ме.
С пепел оазисът в мен се покри.
Ти открадна безсрамно мечтите...
Ще кажа сбогом на тази тъга.
Обръщам гръб и тръгвам...Прости.
В мен бясно се мята чужда вина.
Ще се скрия ли от твойте очи ?
Стоя на края на тъмна, далечна луна.
Сам и толкова зловещо ненужен.
Събирам разкъсаните мои крила.
да живея дали ще съм длъжен?
Опитвам да зашия кървящите рани .
Защо ли са толкова много в мене?
Не чувствам болката как дяволски пари .
От нея само пустотата ще стене...
Седя с обосяла надежда в мен.
Гледам как нежно умират звездите.
И по черния нощен сатен,
огнени дири им оставят сълзите.
А вятърът безумно и диво
разпилява хаоса в мен.
Твоят глас шепти и ме мами
с желание за утрешен ден.
-Намрази ме-казваш -дори прокълни ме ,
че не мога без теб , не и днес.
Забрави ме , ако трябва , но после!
Побързай ,тази нощ е за нас!

На другата страна на Луната съм и те чакам...