автор: SOO

Последната глава


Невъзможно усещане Глава VI
„Истинското знание не е вродено, то се придобива.”
Демокрит

Тази нощ бяха на тревиста полянка, отркита точно към звездите. Бяха леглали по гръб на зелената трева, а тя ухаеше невероятно. Ноща беше ясна и спокойна, всички звезди се виждаха. Двамата стояха така загледани без да си кажат нито дума. Изглеждаха умислени, сякаш им предстоеше нещо много важно. Някакво огромно решение занапред. Тя се надигна на лакти вглеждайки се в него.
- Ще ми кажеш ли сбогом?
- Ще станеш ли истинска, ако го кажа? – той смъкна очите си от небето и се загледа в нея. Силуета и се виждаше слабо на лунанта светлина, но той знаеше как изглежда. Сигурен бе, че и тази нощ е поразително красива.
- Хахаха мисля, че знаеш отговора. Искам да погледам очите ти.
Тя се отпусна спокойно до него и се вгледа в очите му. Очите и сякаш го молеха да не прави, това което бе намисли. Същите тези черни, слепи очи. Стояха и се гледаха взаимно без нито една дума. Изведнъж тя се изправи и седна на тревата загледана в нищото. Заговори толкова тихо...
- Ти си красив и умен, ти си това, което винаги съм търсела в мъжете. Имаш невъзможно силни чувства и на моменти се чудя как човече като теб е способно да ги понесе, а камо ли да ги изпита. Ти си художник на живота. На това, което другите не виждат, ти си доброто облечено в различна обвивка. За това избрах теб, ти си противоположното аз. Ти си утехата за бурята. Цветовете за сивия ден. Ти си залеза когато вали сняг. Ти си чувството, когато вървиш по листата. Ти си...
Тя въздъхна тежко и едва сега го погледна.
- Знам, че не мога да бъда с теб, поне не така. – изстена тя, сякаш и се искаше да заплаче, а не можеше.
- Тогава защо беше всичко това?
- Еван, двамата страдаме от една и съща болка. Загубеното това, което не е намерено. Търсим просто казано невъзможното.
- И ще го намерим! – Еван се изправи до нея и я погледна в очите. Излишно беше да си мисли колко е красива. Излишно беше всякакво описание. Той щеше да запомни тази нощ завинаги и не като някакво описание, а като картина в главата си. Протегна ръка към нея, докосна брадичката и. Този път не се страхуваше дали тя ще изчезне. Притегли я към себе си и докосна устните и с пръста си съвсем леко. Доближи се още повече и усети как от нея се усещаше хлад. Нищо не го върна назад. Доближи се толкова близо до устните за които копнееше от толкова дълго време. Положи устните си върху нейните, усети най-приятното и блаженно чувство да го изпълва. Затвори очи и никога повече не ги отвори за красотата.