автор: Marta

Беше всъщност съвсем случайна,
тази наша предвидена среща.
Бързо влезе, погледна ме тайно,
и очите, те първи се срещнаха.

От тогава остана в очите ми,
и изобщо не си излизал,
само пооредяха косите ти
и порасна номера им, на ризите.

Настани се трайно в сърцето ми,
казваш, много удобно. То уютно,
апартаментчето, топло от обич...
и спомени.

Наемът... в любов се разплащаме.
Жарка, бърза, стихийна, мека.
През годините, неугаснала.
Общата ни пътека...

Усмихни се, обичам лицето ти
да е светнало в обич за мен.
Толкова са красиви ръцете ти,
всъщност моите още две, Ясен.