Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Цвета отключи, влезе в коридора и пусна препълнените торби – дръжките им се бяха врязали в пръстите й и те чак посиняха. Докато отиде на пазара в “Красно село”, докато се върне, и денят минал. Цялата квартира още миришеше на черен пипер, бахар и дафинов лист от снощния винен кебап. Данчо мреше за него, ама в последно време се вядоха на месо, затова сега щяха да минат на постно.
За първи път живееха само двамата. Нямаше я свекървата, която все да я гледа в ръцете и да мърмори, ако наготви нещо от своя си, варненския край. От трахана, домашна юфка и боб на тава на Цвета й беше дошло до гуша.
Данчо си идваше към осем. В седем тя щеше да почне да пържи тиквичките, че да са още топли. Две седмици е без работа и вече не я свърта на едно място. Колко му е да ошеташ стая и кухня? Но той е прав, че всяко зло – за добро. След месец дъщерята ще ражда и Цвета ще отиде в Пловдив да помага за бебето.”Ама само докато е лехуса, после си идваш! Че аз да не съм разведен? Достатъчно живях без жена!”, перчеше се бъдещият дядо.
Нямаше да й е лесно на дъщерята – вече на 32, а първо раждане. Когато Цвета забременя с нея, беше едва на 20. Запознаха се с Данчо на варненския плаж – той беше дошъл да си търси работа като сервитьор, било му омръзнало все да е по Южното Черноморие. Кой е мислил, че вятърът ще я отвее в гранично елховско село?
Почна да вади покупките от торбите: розови домати, пипер, дребни доматчета за готвене /намери ги по лев и петдесет/, краставица, пресен лук... Утре ще му направи пипер с доматен сос, но по рецептата на майка си. Тя опичаше и обелваше пиперките, цепваше ги и ги пълнеше с яйца и сирене, после ги овалваше в брашно и ги пържеше. И Цвета като нея слагаше във врящия доматен сос чесън /накрая, че да му се запази ароматът/ и накълцан магданоз, само че добавяше и нарязани листенца пресен босилек.
Откакто е вкъщи, тя готвеше всеки ден. Когато се прибереше вечер, Данчо подушваше с нос и казваше: “Пак мирише на живот по селски!” Горкият, беше се настрадал от ергенлък на стари години. Щом започнаха промените и остана без работа, замина за Израел като строител. Върна се след 5 години, изпит кото смъртник. Парите стигнаха колкото да стегнат къщата на село и да дадат някой лев на дъщерята в Пловдив.
После той се хвана по строежите в София. Работи няколко месеца и в Бургас, но там заплащането не беше като тукашното. Вярно е, че няма договор и осигуровки, но вади достатъчно. Щом умря свекървата, и Цвета дойде при него. Остави зад гърба си времето, когато беше в репекато, хилядите низи тютюн, минали през ръцете й, градината и животните и стана гражданка. Тук си намери място в един магазин за хранителни стоки, но, като настъпи кризата, я съкратиха – просто тя беше най-възрастната от всички.
Изми и наряза на колелца тиквичките, загря олиото и сложи 4 необелени скилидки чесън – винаги така овкусяваше мазнината, в която ще пържи картофи, патладжан или тиквички. Какво ли щеше да готви при дъщеря си? Тя не позволяваше в къщата й да се пече пипер, че да не се вмирисва, а какво остава за чесън? И зетят, мършав очилатко, е все на компютъра и дума не обелва. Ни пие, ни пуши. Данчо викаше: “Туй геве /така казваха в неговия край на зетя/ добре че се събуди едно дете да направи!” Радваше се дядото – момченце ще е, ама му беше мъчно, че няма да носи неговата фамилия. Много искаше той син, но Цвета се повреди след първото раждане и не можа да има второ дете.
Тиквичките бяха готови. Тя разби киселото мляко, добави му чесън, смачкан на пресата, сол и много копър и малко от олиото, в което ги беше пържила. Вечерята беше готова. Имаше време да изпуши една цигара на балкона – Данчо не беше тютюнджия и мразеше дима. Преди тя се криеше и от свекървата, но онази все я надушваше и мърмореше, че къщата вони на катун. После влезе в банята, за да не мирише на “пражено”, както е по варненски. Без да иска, пак се видя в огледалото – беше цялата на бобчета от бюста до коленете. За последните 3 години качи 20 килограма и не можеше да се понася. А мъжът й я успокояваше, че и така е хубава... Една от колежките в магазина – младо дебело момиче – повтаряше, че имало един много известен художник, който рисувал само такива жени. Значи не е бил наред – каза й Цвета, а тя отговори: “Не, просто е разбирал от жени.”
Като млада булка Цвета простираше прането, а свекървата се приближи до въжето и хвана с два пръста сутиенчето й: “Лильох, боооже! Що си такова гърчаво и небивателно, амоу? Че той синът ми няма къде да се хване!” Ако сега беше жива, сигурно щеше да й каже, че e като току-що опрасена свиня...
Трябваха й нови дрехи и с Данчо ходиха къде ли не, но нямаше нищо подходящо. Може и да е права колежката, че в магазините има само погребални тоалети за млади анорексички. Обиколиха и моловете. В единия облече син панталон и блуза на жълти, пембени и сини райета - някаква английска марка. Кой да предположи, че всичко това ще стои великолепно на дебелата мургава Цвета? Данчо хукна да плаща, но тя го спря: панталонът струваше 110 лева, а блузата – 45.
Закъсняваше тази вечер мъжът й. Днес даваха заплати, само че той не беше от тези, които се запиват с колеги. Веднъж тя видя момчетата – дойдоха на Йордановден. Мислеше освен туршийката, снежанката и руската салата да приготви кюфтета и пържоли, но Данчо й каза: “Направи нещо домашно, те са бекяри. Ама такова, че да не са го яли.” Купи килограм телешки джолан и 4 свински, направи ги на порции и ги оваля в брашно. Наряза на едро килограм картофи, наситни 4 глави лук и сложи всичко в големия гювеч. Добави 2 глави необелени скилидки чесън, 4 шепи сушени сини сливи, червен пипер, черен пипер, зърна бахар и дафинов лист. Посоли и заля с 2 чаши червено вино /купи го скъпо – близо 8 лева/ и малко вода. Три часа задушава яденето във фурната, а през това време се захвана с погачата: първо разми маята в подгрятото прясно мляко с 3 лъжици брашно и лъжичка захар и го сложи на топло да шупне. След това замеси тестото, късаше парчета от него, правеше топчета и ги разточваше, мажеше кората с разтопено краве масло, завиваше на руло, а после - на охлюв, и пак разточваше. Така погачата бухваше и се късаше на конци. Когато колегите на мъжа й – кой ерген, кой зарязал жена и деца на другия край на България - ометоха всичко, казаха: “Бай Данчо, жена ти е факир! Златни ръце има – ако я вземем на строежа, сигурно по-право от нас ще зида!”
Филмът по битиви беше към края си, а Данчо го нямаше. Звънна на джиесема му, но телефонът беше изключен. Подозрение прониза Цвета: да не си е хванал някоя? Хубав беше той – приличаше на Шон Конъри, но много по-млад и по-красив от него, защото очите му са с цвета на метличина. Колко му е да завърти някоя млада слаба софиянка? Че и син ще му роди... Втресе я. Отвори камерата на хладилника, извади шишето Данчова ракия и си наля. Запали цигара – майната му! Той се развява някъде, а тя трябва да се съобразява! И все пак навикът я накара да излезе на балкона. Изпуши я, запали втора. Новините бяха започнали отдавна. И изведнъж една мисъл я накара да настръхне: ако е станало нещо и са го казали по телевизията, а тя не е чула? Макар че беше късно, звънна на дъщеря си, която се оплака, че вече много й тежи. Не посмя да й каже нищо.
Пак потърси мъжа си – телефонът му беше изключен. Цвета се разхлипа. Наля си още една чаша ракия. Ужасът я стискаше за гърлото. Ако е станало нещо с Данчо, какво ще прави? Квартирата е платена до края на месеца, но тя няма и лев. Без работа е, дебела и на 53. Ще се върне на село в пустата къща и там какво? Баби, по-стари от нея, и цигани, които им крадат кокошките. На ръцете на дъщеря си ли да висне? И то какъв живот ще е без мъжа й?
Стана 12. Цвета изпуши кутия цигари, преполови шишето ракия, но алкохолът не я хващаше. Искаше да се наплаче, а не можеше. Отиде в коридора и се погледна в огледалото – очите й бяха зачервени, под тях имаше сенки и торбички. Беше безпомощна като изоставено дете. На кого да се обади в този чужд и огромен град? Трябва да звъни в “Пирогов” и в полицията! Тръгна към джиесема и в това време чу как някой се опитва да отключи външната врата. Беше Данчо – пиян и ухилен до ушите. Той ломотеше нещо, че чорбаджията ги събрал, за да ги почерпи за новия обект – вече имат работа поне до Нова година, ама нямало как да й се обади, защото батерията паднала, пък как да иска телефон от колегите и да се излага, че се отчита на жена си... Цвета отмаля от облекчение и същевременно й идваше да го убие, да го убие, да го убие! После той й подаде торбичка – там бяха панталонът и блузата. И тогава тя се разрева с пълно гърло.
Публикувано от alfa_c на 10.06.2009 @ 18:27:32
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Живот по селски" | Вход | 18 коментара (50 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Живот по селски от zinka на 11.06.2009 @ 08:32:20 (Профил | Изпрати бележка) | Знам си, че като наготвя пиперки с доматен сос и ще се сещам за този разказ и за теб!
Поздрави, Ано! |
Re: Живот по селски от anonimapokrifoff на 11.06.2009 @ 11:32:44 (Профил | Изпрати бележка) | Приятно готвене! |
]
Re: Живот по селски от kasiana на 11.06.2009 @ 07:19:16 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрав, Аноним!!!
Написано е много реалистично!!!
А по отношение на Цветините
тревоги за закъснелия Данчо-
аз съм същата, само дето съм 52 кг. и в
такива ситуации не пуша, а
паля свещ и се моля за близкия
си човек (деца или съпруг), които
са някъде в неизвестното...
Бъди благословен!!! |
]
Re: Живот по селски от desengalosh на 11.06.2009 @ 03:27:15 (Профил | Изпрати бележка) | Въпреки възторзите по-долу и въпреки нечиите админски разплакани очи, които са съзрели тук шедьовър, галошът ми е потресен от примитивния соцромантизъм, маскиран като днешен капреализъм.
анонимапокрифов май има и по-добри попадения. Това е пълна боза, човеко.
Но ти си го знаеш... |
Re: Живот по селски от anonimapokrifoff на 11.06.2009 @ 11:37:06 (Профил | Изпрати бележка) | Много е възможно галошът ти да е напълно прав - в края на краищата зависи каква е гледната точка. Това е писание без претенции и на прост език. Мисля, че поне правописът и пунктуацията са задоволителни. Аз също се надявам, че имам и по-добри попадения. |
]
Re: Живот по селски от alfa_c (alfa_c@hulite.net) на 11.06.2009 @ 11:51:41 (Профил | Изпрати бележка) | Горките ми админски разплакани очи, ако чакаха да съзрат шедьовър, само биха вдигнали диоптъра от взиране. :)
Разказът ми хареса, защото е непринуден, ненасилен и човешки.
Не на последно място грамотно написан.
Надявам се поне това е видно за тези, които се опитват да четат проза в сайта. :)
|
]
Re: Живот по селски от anonimapokrifoff на 11.06.2009 @ 15:35:31 (Профил | Изпрати бележка) | Пък ние си мислим, че все шедьоври снасяме... Не се впрягай! |
]
Re: Живот по селски от desengalosh на 12.06.2009 @ 02:08:14 (Профил | Изпрати бележка) | Не е ли грамотността минимумът?
Да не обиждаме анонимапокрифов с минимализъм.
Иначе - разказът е битовизъм и досада. Жалко, че е негов :) |
]
Re: Живот по селски от anonimapokrifoff на 12.06.2009 @ 11:15:10 (Профил | Изпрати бележка) | Грамотността наистина е минимумът. На този разказ ще му издам присъдата, но не сега - трябва да мине малко време. |
]
Re: Живот по селски от apostolicia на 11.06.2009 @ 00:25:13 (Профил | Изпрати бележка) | Единственото спасение на самотните, застаряващи жени... с килограми и без... Поздравления! |
Re: Живот по селски от anonimapokrifoff на 11.06.2009 @ 11:39:59 (Профил | Изпрати бележка) | Точно този е въпросът: къде е спасението? |
]
Re: Живот по селски от joy_angels на 10.06.2009 @ 21:04:04 (Профил | Изпрати бележка) | Искрените ми поздравления, Аноним!
Присъединявам се към групата на ревящите с удоволствие!
Браво! |
]
Re: Живот по селски от regina на 10.06.2009 @ 20:41:26 (Профил | Изпрати бележка) | разрева ме, бе човек! - толкова е истинско...а за кулинарията - евалларка! |
Re: Живот по селски от anonimapokrifoff на 10.06.2009 @ 20:56:55 (Профил | Изпрати бележка) | За кулинарията определено се постарах, защото чрез нея тази жена изразява себе си - това е нейната гордост. |
]
Re: Живот по селски от LeopoldS на 10.06.2009 @ 20:35:59 (Профил | Изпрати бележка) | Прегладнях, докато те чета. |
Re: Живот по селски от anonimapokrifoff на 10.06.2009 @ 21:00:10 (Профил | Изпрати бележка) | Тъкмо е ракиено време: първо салата, а пък после - една здрава нашенска манджа. |
]
Re: Живот по селски от Limonka (danist@abv.bg) на 10.06.2009 @ 20:35:47 (Профил | Изпрати бележка) http://danist.blog.bg | Впечатлена съм от майсторството, с което е написан този разказ. Особено от избора на имена на героите. Наистина "благословен" е мъж, който е успял да запази през годините любовта на жена, която готви така. А такава жена е красива като цвете, дори и когато е в есента на живота си.
Важни са имената! Аз вече измислих такова за автора :) |
Re: Живот по селски от anonimapokrifoff на 10.06.2009 @ 21:01:14 (Профил | Изпрати бележка) | Изборът на имената е абсолютно произволен, а цялата история, да си призная, е измислена. |
]
Re: Живот по селски от jelyaznovski на 10.06.2009 @ 19:07:40 (Профил | Изпрати бележка) | хубаво.
понеже поантата ти е накрая, бая ми се наляха устата, докато стигна до нея.
що не ме поканиш на джолан и хубави стихове и разкази, щото разбрах, че всичко го умееш.
дяд желяз |
Re: Живот по селски от anonimapokrifoff на 10.06.2009 @ 19:09:11 (Профил | Изпрати бележка) | На приказки всички сме голяма работа! |
]
Re: Живот по селски от Silver Wolfess на 10.06.2009 @ 18:48:33 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Готова съм и аз да се разрева с цяло гърло. Разкошно е!
Малко в повече ми идват подробностите при готвенето и почти пълните готварски рецепти, но иначе е чудесно.
Ей, ама как умееш да хванеш читателя за гърлото! |
Re: Живот по селски от anonimapokrifoff на 10.06.2009 @ 18:55:45 (Профил | Изпрати бележка) | И все пак почти във всички рецепти липсва по нещо, обикновено солта! Умишлено наблегнах на тях, защото готвенето е основното нещо, което тази самотна жена прави. |
]
Re: Живот по селски от neviDIM на 24.09.2009 @ 16:07:17 (Профил | Изпрати бележка) | За първи път ми се случва нечия творба да ме жегне толкова много та чак да ми се дореве.
Браво! |
]
Re: Живот по селски от bedstvieto на 17.06.2009 @ 16:39:33 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса, не ми натежа да го дочета до края, както ми се е случвало. Рядко са авторите, способни да пишат леко и увлекателно, явно си един от тях.
Благодаря за удоволствието!! |
Re: Живот по селски от anonimapokrifoff на 17.06.2009 @ 16:43:17 (Профил | Изпрати бележка) | Аз благодаря за прочита и за ласкавия отзив! |
]
Re: Живот по селски от gitchka_gramatikova на 17.06.2009 @ 18:05:30 (Профил | Изпрати бележка) | Дано не прозвучи не намясто, но аз харесах и рецептите. Добро място си им намерил и според мен не си "пресолил манджата".
То щото обожавам да се въртя около печката, но почти не близвам. Виж, в чистенето не ме търси. :)
|
Re: Живот по селски от anonimapokrifoff на 18.06.2009 @ 01:18:24 (Профил | Изпрати бележка) | Рецептите са изпитани. |
]
Re: Живот по селски от gitchka_gramatikova на 18.06.2009 @ 16:12:05 (Профил | Изпрати бележка) | Не се съмнявам. Тук личат завидни кулинарни умения. |
]
Re: Живот по селски от anonimapokrifoff на 18.06.2009 @ 16:48:03 (Профил | Изпрати бележка) | Повече на приказки! |
]
Re: Живот по селски от shtura_maimunka на 01.08.2011 @ 00:09:00 (Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/ | Бях пропуснала това...
Няма да те хваля само за разказа, ще пробвам и рецептите, сигурно са хубави, като него.:-))) |
Re: Живот по селски от anonimapokrifoff на 01.08.2011 @ 20:40:26 (Профил | Изпрати бележка) | Пробвай, струва си. |
]
Re: Живот по селски от secret_rose на 02.08.2011 @ 18:38:13 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Приядоха ми се тиквички...
Имаш толкова особен, индивидуален почерк, всеки път ме радва различността на текстовете ти. И в същото време - съвсем както си е в живота... |
Re: Живот по селски от anonimapokrifoff на 02.08.2011 @ 21:08:20 (Профил | Изпрати бележка) | Изпържи си, сега им е времето. |
]
Re: Живот по селски от Bobby1177 на 04.11.2011 @ 22:33:47 (Профил | Изпрати бележка) | Винаги търся и много уважавам автентичността! Попаденията са страхотни! ...Много хора искаме да избягаме от (голяма част от) този живот, но е трудно, няма как... В него има чар... |
Re: Живот по селски от anonimapokrifoff на 04.11.2011 @ 22:39:29 (Профил | Изпрати бележка) | Безспорно има чар. |
]
Re: Живот по селски от anonimapokrifoff на 28.11.2011 @ 23:28:21 (Профил | Изпрати бележка) | Да, малко е досаден с готварските рецепти. |
]
]
]
Re: Живот по селски от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 29.11.2011 @ 13:38:53 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса разказа! А това, че рецептите са толкова подробни си е точно на мястото, за да се вникне по-добре в личността на героинята. Честно казано, преди време се чудех дали да не започна да пиша разкази, но сега ми става ясно, че няма смисъл - никога не бих могла да го кажа по такъв хубав начин. |
Re: Живот по селски от anonimapokrifoff на 29.11.2011 @ 13:42:22 (Профил | Изпрати бележка) | Е точно този разказ пък е ужасно слаб, така че не се води по него, а пиши! |
]
Re: Живот по селски от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 29.11.2011 @ 21:05:25 (Профил | Изпрати бележка) | :-) Принципно имам предвод всичките ти разкази, защото аз ги прочетох до един, но този изобщо не ми се струва слаб! А и може би откривам някои мои общи черти с героинята... |
]
Re: Живот по селски от anonimapokrifoff на 29.11.2011 @ 21:12:57 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Женя, че си ми отделила толкова време! |
]
Re: Живот по селски от secret_rose на 29.11.2011 @ 13:52:21 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Извинявайте, че се набутвам тук, но трябва да си призная - точно прочита на този разказ снощи (търсех го да го покажа на Харамията :)) ми даде нужната смелост да напиша днешната глава на романа ми. Човек пише мислейки за рамките в писането и пропуска най - важното. Всяка подробност е важна, изключително важна, била дори и само описание на възлютива сълза или глава лук. И хазната на този автор е неизчерпаема.
Благодаря му. |
]
Re: Живот по селски от anonimapokrifoff на 29.11.2011 @ 14:10:14 (Профил | Изпрати бележка) | Аз пък ти благодаря, че написа главата с готвенето - в този разказ то е майсторлък, а в твоя - поезия. Има разлика, нали? |
] | |