автор: theheart_ofthefire

Накрая ще се влюбвам само в дракони-
по-лесно е след тях да се умира,
по-лесно се прощава и вината им,
за кладите, за болката и виното,

което е горчиво като хората
и толкова изпразнено от сладост,
че страшно ми напомня на живота
с обесените прошки и с шамара

по бледото лице на нежността ми,
напомняйки, че вече е излишна
и само аз съм глупава и плача,
повтаряйки, че страшно ще ми липсва.

Тогава ще е лесно, много лесно,
разбирам същността им да изгарят,
да викат лешояди с тъмни песни
и сринати усмивки да оставят.

Накрая , но пък края е далече
а тук живеят някакви човеци,
и аз се влюбих, но е толкова нечестно,
че не е дракон. А е безчовечен.