автор: kasiana

След дипломирането се прибра на село. Баща ù я уреди на работа в близкия град. Съпартийците му помогнаха и за квартирата на момичето.
На 15 септември Марта вече беше учителка. Директорката ù – напориста, ерудирана личност – я прие радушно. Дните затекоха като река – ту тихи и спокойни, ту буйни и неудържими…
Марта бе акуратна в работата си на начална учителка, но червейчето на неудовлетворените любовни страсти гризеше тялото и душата ù. Вечерите в квартирата преминаваха в преглеждане на тетрадки и разработване на уроци или пред телевизора… Няколкото случайни връзки не я удовлетвориха. Марта
мечтаеше за голяма любов, за принца на живота си. Вместо него срещна Деян Бачев – четиридесетгодишен Дон Жуан – женен, с три законни и Бог знае колко незаконни деца. Марта влезе в неговата компания съвсем случайно. След Калудов бе решила повече със семейни мъже да си няма работа… Но неочаквано плешивият Бачев ù се понрави – той беше душата на компанията, рецитираше любовна поезия, свиреше на китара, жените го обожаваха… Нямаше начин по закона на стадното привличане Марта да не се увлече по него. Но Бачев не я забелязваше. Тогава го покани в квартирата си, за да работят по един училищен проект и отново любовният еликсир на Луца влезе в действие. Пиха шампанско на свещи, танцуваха блус и потънаха в пухените възглавници. Бачев се предаде на Марта завинаги. Съпругата му забеляза резките промени в отношението му към нея, но отдаде този факт на кризите на възрастта. И не взе мерки като Калудовата съпруга… Когато след време се усети, Деян бе изпил стотици мъжки глътки от любовния еликсир на Луца.
Но когато вече Марта властно се разпореждаше с живота на градския Дон Жуан, неочаквано в полезрението на сърцето ù попадна мечтаният принц в лицето на Бисер Монов – един от първите партийни функционери на града – изискан, спретнат, красив.
Той често идваше в училището на Марта. Работата му го изискваше, пък и беше в Училищното настоятелство.
Сънят избяга от очите на Марта. Бачев вече не я впечатляваше, но тя го държеше около себе си, защото си нямаше друг.
Дали Луца се намеси незнайно откъде, или Съдбата си разигра коня, но един ден директорката Начева изпрати Марта до кабинета на Бисер Монов – да му отнесе поканата за патронния празник на училището.
Марта се прибра в къщи, поразкраси се доколкото можа и тъкмо се канеше да тръгне, когато Бачев влезе в квартирата ù. Тя се опита да го отпрати, казвайки му че трябва да се срещне служебно с Монов, но Бачев най-безцеремонно реши да покани партийното величие в квартирата на Марта, защото имал да урежда свои си работи с него… Нека Марта да му даде поканата, когато той дойде.
След половин час Бисер Монов беше в квартирата на Марта и разговаряше за нещо с Бачев. Младата учителка даде поканата на Монов и поднесе шампанско и шоколад. Никой от двамата мъже не подозираше,че това е тайното оръжие на Марта, с което бързо завладяваше сърцето на набелязаната от нея жертва…
На училищния празник Бисер Монов не откъсваше сините си очи от Марта. А тя летеше в Рая на фантазиите си. Бачев мина покрай нея и ù пошушна, че вечерта ще я навести, но тя не го чу – гледаше ненаситно Монов и отново златните камбанки на любовта запяха в душата ù, заглушавайки всички останали звуци.

(Следва продължение)