автор: Alesev

веднъж ми гледа на ръка и каза
че пътищата ми без край се вият
че никой няма да ме следва
и редом с мене да върви
все ще търся, търся
докато престана да желая
с кански грохот всичко ще се сгромоляса
върху мощните ми рамене
но този път обаче няма да се справя
едва ли ще изтръскам излишното
с небрежност, както до сега зад мен
и още помня – каза, че ще скитам
в безброй души без капка жалост
спомена ми тихо
затова си тръгваш
а аз пък ще остана
за да проверя дали си права