автор: licho

Две сенки устремили се над снежната степ,
две любови гонещи се в хармония с теб,

Копнея за грациозния силует,
тъй силно светещ напред.

Понякога чувствам че летя
в любовен унес и тъга,
но не мога да спра
и лета и летя и летя

Светлините ни привличат ,
белотата ни пречиства,
дали всеки от нас ще разбере ,
колко любов може да даде.

Две сърца в белота обвити,
две души на небето свити!
Нежна музика трепти !
Дали ще спреш накрая ти?