автор: LeoBedrosian

На връх студен
и ветровит
стои забит
там кръст самотен
от твърд гранит
на камъка побит
с издялан спомен
необработен.

Валят го тъжни
дъждове
и бурни майски
ветрове
гризят от камъка
гранитен
и времето към смърт
зове.

А в юнския покоен ден
до кръста в завет
притаено цвете
тъжно пита:
"Коя е горката душа
от тяло тленно тук зарито
грешна ли е тя
била, или пък
свято име скита?"

Тъй нежен лик
на бял лирик
скиталец сред скалите
до кръста вечен
спрял за вик,
политнал и
безсмъртен
скитал.

на Антимон -
поета сред скалите