автор: fingolffin

Знам какво искам.
Да знам, че не ме чакаш и не ми махаш
с кърпата си
и да ми кажеш, че не си почерняла от мъка.
Толкова си беззащитна и хубава
такава мъничка,
когато се правиш на морски вълк
и старателно стискаш нож между зъбите си
и безсрамно ме гледаш в очите и лъжеш,
че коравото по моряшката ти скъсана тениска
е засъхнала сол от морето, а не от сълзи.
Да ти гледам ръцете, когато плетеш въжета
и да целувам израненото от моряшките възли.
Мъничка моя и приказна,
прекършена моя мачта,
когато с всичките дяволи пиеш
ром от бутилката, за да усетят устните ти,
тогава кой плаща?
Знам какво искам.
Само спри да хвърляш писма в бутилки,
а да забравяш, че вътре не си написала и една дума.
Идвам само да ти кажа, че те обичам
и ако може човешки да се сбогуваме.