автор: zadgrobnik

Когато стоиш на брега
на Реката,която отвежда душите,
ти лакомо пиеш кръвта -
дар от Безплътният Цар на мухите.

Стоиш,разделен на парчета,
на късчета малки - прах сред звездите,
безмълвен се носиш по Лета -
потънал в забрава пазач на сълзите.

Скръстил във тъмното длани
се молиш най-после дано да умреш,
но през дълбоките рани
с наслада поглъщаш прогнилата леш.

Реката потъва дълбоко,
в недрата подземни извива се тя
и в тебе се впива жестоко
без думи последният взор на Смъртта...

* * *

Когато достигнеш брега
на Реката,в която потъват душите,
ти вече си вкусил кръвта,
ти сам си Безплътният Цар на мухите...