Паркът е мястото, където , ако няма пейки, се седи на тревата. Това й е хубавото на природата - все има с нещо да ти угоди. Но ако например сме заседели в някой коридор на някоя си канцелария, то пейката е онова чудо на човешкия разум, което ни спасява от болежките в краката и, макар и индивидуално за всекиго, до някаква степен от излишно губене на нерви.
Пейката има много функции. Не е каквото си мислите - дъски и пирончета. Не. Ами, това е цяло изобретение готово да ни понесе във висините на блажения сън. Ами да, пейката е пригодима и за легло. Като си свалиш якето и го поставиш под главата си, не мислиш за нищо друго освен за това - на коя страна да заспиш.Ако пък сте няколко души - дружинка, то ще трябва да се ограничите, като се сместите седнали. Като си полегнеш на рамото на другия е още по-сладко. Тогава хем ще си с връхната дрешка, хем ще те топли този до теб.
Така че, както виждате, пейката е доста потребно изоретение. Хем ще те спаси от наводнение на улицата, хем ще се попечеш на слънце, ицлегнат отгоре й.
Не се цупете. Как пейката - легло не е удобна? Ама вие сериозно ли? А като се разхождате с приятеля си или приятелката и като ви заболят краката, къде ще седнете? Къде ще си отпочинете поне за целувка? А-а-а, моля ви се, пейката си е направо рахат!
Като седнеш на нея и си затвориш очите, и се ослушаш за птичата песен. Е, ако това не е рай?! Рай е... та и повече. Седиш, лежиш, а вътрешно танцуваш, пееш, разговаряш. С кого - ще попитате! С феите, ами! Че с кого другиго. Те са там, в парка. Чакат само да си затворите очите , за да ви посетят. Не казвайте, че не вярвате . Там са. Честно! И ако питате мен - вземете сладки, та да ви заобичат от все сърце.
А когато като че по злодейска повеля изведнъж ви изкрещят нещо. Не се плашете. Името ви викат. Нали седите на пейката в канцеларията и взел, че дошъл вашия ред. Не бойте се - и там има феи. Има. Има. И те обичат сладки!