автор: pijama

Докато чакаше реда си, за да влезе,
Игнасио Лайола виеше от болка.
Кракът му гноеше вече втора седмица.
И никой не можеше да му помогне.
Нито бръснарят в съседното село,
нито библиотекарят на манастира - сръчен мъж.

Въпреки че болката му се засилваше,
Игнасио Лайола се опита да влезе.
Дойдоха още хора, подхванаха го под мишниците,
помогнаха му за докоцука до вратата,
задържаха я отворена, докато той прескочи прага

и веднага след това падна на каменния под,
защото го бяха оставили.
Преди да успее да запали свещ
или да погледне към купола
(тези куполи трябваше да бъдат плоски)
или да Го поздрави.

Болката го обгърна като голям слузест мехур,
засили се още малко, след това запулсира в постоянен ритъм.
Много притихнали устни помръдваха вече в молитва.
Но никой не се сети да го спомене в своята.

Като на карнавал пред очите му блеснаха
фойерверките на миналото,
тихите води на планинско езеро
и усмивката на вещица от Кордоба.
Всички те носеха само болка.

Никаква друга мисъл в техните ръце.