автор: papacot

Тръпка тръпне в светлото ми тяло.
На сърцето вътре му е тъмно.
Гръм ли го удари или мълния?
Или в хор сирени му припяват?

Вън е цветно, неизбежно цветно.
Страх ме е по име да се викам.
С черното и бялото съм свикнал.
Корен тук са пуснали ръцете ми.

И защо им казах да ме вържат?
Никой няма днес да се удави.
Тази свобода е от лукавия.
Той с черпак душичката ми стърже.

Тръпка тръпне в бялото ти тяло.
Да забули черните ми мисли.
Любовта ми е от теб написана.
Цветна е и – мълком – остаряла…