автор: vasillazarov

Коловоз осветен от незнайна звезда
или пътя отреден от нестихващий зов
от стихийната воля на нашта суета
или жажда за бряг изтъкан от любов.

Извървян ще е всеки избран кръстопът
за пътеките стръмни и мрачни възли,
за оазис душевен и морната плът
за блата напоени с горчиви сълзи .

От към нейде се пее със радостен глас
но и някой си някъде тъжно реве
а от всичко по малко ще идва при нас
по незнайната карма за вси грехове.

Обичта е една на земята солта,
и прекрасната приказка не ще да е мит.
От коварните удари в нашта съдба
пак една обичта ще е истински щит.

Крачим по пътя, летим но и падаме.
Някак света ще кори нам заслугите
диря дълбока след нас ще оставяме,
дири съдбовни за знаци на другите.