Дали ще те измислям,или наистина съществуваш,
под вечните небеса,единствена за мен,
няма да узнае,за това,нито вятърът,лудуващ,
нито тревата,нито залезът аленочервен...
Само сутрин изгревът ще е по свеж и розов,
и дните ми ще бъдат изпълнени с доброта,
защото ще мисля само за теб,а дори и може,
да седна стих да напиша,и да ти посветя...