автор: nikolai4o

Тази планина е по-висока
/от мен/. Поглъща ме
и се превръща в поглед.
Там има стихове
и всеки Божи ден,
Снеговете се топят
във Искър. Моля те,
пак искам да съм там.
И пак да те погледам.

Не искам да си тъй
красива!
Не искам да те мисля
пак и пак. Недей,
сърцето ми забива
лудо. Преследвам те
и те откривам.

Това е Рила!
Със хилядите -
седем езера. А аз,
дори и да умирам,
мила, ще те пазя
във съня си – голяма,
бяла, приказна, сама.