автор: sashtata

Пробуждане

Пак бързаше. Всяка сутрин едно и също. За къде се е разбързала?! Не можеш да изпревариш времето. Не можеш и да го спреш. А от бързане тази година дори не забеляза кога са цъфнали акациите.
И ето - един ден както си препускаше с нозе и мисли изведнъж усети как нещо я обви в нежност и топлинка. От някъде изплува гласът на баба и, усети ръцете - сплитат немирните коси и наричат, наричат... Редят свят.
Спря се като закована.
"Боже, откъде дойде това усещане тук, сред фучащите коли и отчуждението!?"
Постепенно сетивата се успокоиха и мозъкът надделя.
"Аромат на акации... Тук!?" - Вдигна поглед, затърси. И го видя - едно криво, хилаво дръвче, но цялото отрупано с бели, ароматни гроздове. Цъфнало е. Два ясена сякаш са го похлупили с листака си, но то дръзко и упорито като малко дете, повдига се на пръсти и провира клонки, наднича и сякаш и вика: "Ехо! Тук съм! Имаме още."
"Има те още... в мен..." Прошепна едва чуто и отлепи стъпки. Тръгна бавно към делника си, а една позабравена усмивка пропълзя и озари лицето и.