автор: solar

Моята баба, по майчина линия, имаше най - хубавите очи,с цват на грах в зрялост,когато шушулката потъмнее и е готова за откъсване. Дядо Г. докато почина, не се раздели с бозинявите си потури, най - дълбоките, които някога съм виждала.
Двамата живееха в старата къща, в задния двор и това беше най-интересното място в детството ми.Полусрутена, тя е още там, поради което захапвам усещането за неотлъчното им присъствие ,някъде тук...
Скръцват пантите на ниската врата и с открехването и баба ми подава стар поочукан канделабър и в очите ми светва невидимото. Тя отваря стария сандък, изписан с цветя, слънце и пеперуди, в който държеше ризата с червено петно от първата си нощ - там са надиплени и други белоткани ризи. С такава риза, в хладината на приземието, хлътват уморените пружини под зрелите им тела. Няма тук изтънчени неприличия,има разпасване на пояс и от дълбоките потури се надига сила - сила на мъж, годен и винаги готов за любене...
Чудех се, защо дядо по никое време сядаше на пейката, скована от нерендосани дъски и захващаше броеницата. В сладък унес отместваше с палец едрите зърна,докато ги отброи всичките.После вадеше огнивото, пълнеше лулата със саморъчно нарязан тютюн и блажено отлепваше,сякаш довършваше друго действие докрай, до насита...идваше моментът да ми даде една пара , за да не тревожа баба, докато си почива.
След лулата, двамата подкарвахме биволите към реката - само дядо имаше биволи - беше дошъл с тях някъде от Беломорието - качваше ме на гърба на един от тях и прекарвахме в прохладата на плитчината, докато се захлади. Баба ни посрещаше - сега разбирам, че животът им е имал вкус,защото са давали и получавали еднакво. Изпитали са най-голямата сладост на пътя - неотлъчното присъствие на другия.
Човек не може да преживее всичко,но за сто години и шест месеца живот, дядо сигурно е преживял най-същественото,озаряван от зелените очи на баба. Тези очи, потурите на дядо и черните биволи, отвинтват едно ежедневие, което е източник на близост, а привичките отстъпват място на важните неща, едно от които е удивлението от живота.