автор: whoami

В небрежна сивота заклещен
редях във унес дни и рими,
но ти дойде и съживи ме
и се събудих щом те срещнах.

Разбягаха се всички рими
и всички стъпки и Пегаси-
останах с теб-със любовта си
и шепнех само твойто име.

Дошла във есента ми, още,
с пръв поглед в теб предвкусих пролет-
тъй птицата предвкусва полет,
кошутата - поток ромолещ.

Днес, всеки път щом те погледна
разбирам, ти си ми съдбовна
любов, единствена, върховна,
защото си любов последна.

Ти моя малка, свидна фея,
ти мой едничък шанс и смисъл!
До днес единствено съм писал,
от днес започвам да живея!