автор: jitanosten

Чистото юлско небе бе с цвета на очите на Лидка-
В него някак отчаяно жареше следобедното слънце. Малкото хора на дивия плаж, се бяха притулили на сянка под чадърите си. В морето не се къпеше никой. Мартин прекара леко длан по бедрото на момичето. Тя отвори очи и унесено го изгледа:
- Пак ли?
- Защо не! – отвърна той. Тя се надигна бавно и разтърси червената си буйна коса. С изящна походка закрачи към водата. Морето я пое с желание и скоро се виждаше само главата и. Мартин я последва. Още от плиткото се хвърли и заплува мощно към нея. Тя го чакаше с доволна усмивка. Обгърна с ръце мокрото му тяло и го целуна. Устата и бе сладка като ягода. Той я прегърна силно, повдигна я и като дръпна банските да не му пречат, влезе в нея. Тя въздъхна гърлено и сама започна да се движи нагоре – надолу. Любовта във водата, ги правеше част от големите неща край тях – морето, небето, земята и това полудяло от желание слънце.
- Братовчедке! – впи устни в една от гърдите и той.
- Братовчеде! – отвърна дрезгаво тя и помоли – Свърши в мен, Марто! Моля те!
- А после? – в един миг станаха сериозни очите му.
- Така или иначе, ще се омъжа за Раев! Нека ми остане поне нещо от теб!
- Като в бразилска сапунка! Ами ако .......детето? Все пак сме близки роднини!
- Не мисли! Всичко ще бъде о,кей! Луда съм по теб, Мартине! Като не можем да сме заедно, поне едно дете ми направи!
- Знаеш, че е опасно! Може да стане някакъв урод!
- Няма! Ще бъде силно и умно като теб! Урода е Раев!
- И хубаво като теб! – допълни Мартин и изля лудото си желание в нея. До вечерта, те се любиха още няколко пъти.
До сватбата през миналата неделя, те дори не се бяха виждали. Тогава с голяма неохота, Мартин се съгласи да придружи родителите си, може би защото нямаше какво друго да прави. Женеше се синът на техен роднина, а поканените бяха тесен кръг, близки на семействата. Ресторантът където щеше да е празничният обяд, бе на брега на морето, скъп и доста стилен. На паркинга Мартин с усмивка преброи, украсените с шарени балончета коли. Бяха седем баровски джипа, девет „Мерцедеса” и две „Ауди”. Само неговата стара „Алфа Ромео”, не се вписваше в пейзажа от снобски возила. Всъщност всичко бе нормално за времето си – техните роднини имаха малка фабрика за мебели и се водеха състоятелни хора, а родителите на булката бяха лекари в столицата. Както казват хората – „Пари при пари отиват”.
В ресторанта настаниха роднините на булката от едната страна, а роднините на младоженеца – от другата. Така на масата срещу Мартин, се случи негова първа братовчедка, която го изгледа доста заинтересувано, като ги запознаваха. Придружаваше я около четиридесет годишен мъж, с остра като четина коса и много скъп костюм „Армани”, както по-късно поясни самият той. Беше главен експерт в някакво министерство и отскоро бе сгоден за братовчедка му.
- А аз съм обикновен лентяй! – представи се с нахална усмивка Мартин, но майка му овладя веднага положението:
- Не го слушайте, г-н Раев! Той нарочно така се шегува! Синът ни завършва магистратура по биотехнологии в щатите. Сега е тук, за да си почине малко през лятото.
- Минути за реклама! – прекъсна я Мартин – Аз съм само един беден студент. Дори работя, за да се издържам!
- Но имаш и стипендия за отличен успех! – не се предаваше майка му.
- Тя не стига за нищо, мамо! Отличниците са тук, в България! Виж техните коли на паркинга, виж моята! За дрехите да не говорим! Има разлика, нали?
- Има, но тя е в твоя полза братовчеде! – засмя се хубавицата отсреща – Пред теб има толкова много неща да постигаш, че винаги ще ти е интересно! А животът на г-н Раев е уреден за три поколения напред. Пълна скука!
- Но ти избра скуката все пак, красавице?! – завъртя годежният си пръстен експертът.
- Знаеш защо! – потъмняха иначе сините като незабравки очи на момичето.
- Да, знам! – присви очи Раев – Остана да го разкажеш на целият си род!
- Та те всички са в час, бебчо! – изсмя се глезено Лидия и като глътна наведнъж виното от чашата си, предложи:
- Братовчеде, ще ме поканиш ли на танц? Моят бебчо не танцува, а ние бедните студенти трябва да се подкрепяме, нали?
- Става! – надигна се Мартин и двамата се включиха в кръга на танцуващите двойки. Без особени задръжки Лидия обясни, че да не влезе в затвора заради някаква фалшификация, баща и бе задлъжнял на Раев. Когато обаче експертът я видял, предложил дъщерята да стане разменна монета, срещу големият дълг. В семейството дълго го обсъждали и накрая на нея и писнало. Така или иначе нямала приятел, защо пък да не помогне на родителите си! Скоро се сгодили и някъде около Нова година, решили да се женят. Раев бил много богат, защото техните били отдавна във власта и в мътните години на прехода, успели да се замогнат неимоверно.
- Значи си се продала, братовчедке? – уточни Мартин безцеремонно, а Лидия отвърна, сякаш не се отнасяше до нея:
- Така излиза. Но ми е все тая! До сега не съм се влюбвала, а вече съм на двадесет! И нали, за да си уреди животът прилично у нас, едно момиче рано или късно, трябва да се продаде?
- Задължително ли е?
- Ха-ха! Задължително е да ме целунеш веднага! – глезено го изгледа тя.
- Ей! Палавнице! А годеникът ти?
- Той няма да ни види! Ела зад колоната! – изтегли го тя зад една от масивните колони на ресторанта и впи устни в неговите. След къса, но много страстна целувка, те продължиха да танцуват, а Мартин не се стърпя:
- Ти да не си нимфоманка, братовчедке?
- Съм! – усмивката и блестеше от невинност и чистота – Ако искаш да знаеш, за пръв път аз целувам някого! Ти направо ме омагьоса!
- А това, че сме братовчеди? А Раев?
- Условности без значение! Ти не разбираш ли, че аз за пръв път си харесвам някого, глупчо? Възползвай се!
- Как?
- Излез след малко от ресторанта и иди за нещо до колата си! Аз ще дойда след теб.
- И какво ще стане?
- Много питаш! – постави длан на устата му Лидия.
След половин час, те за пръв път се любиха в старата му „Алфа Ромео”,посред бял ден на паркинга. Черните лъскави возила край тях не одобряваха тая безумна любов, но ги прикриваха за всеки случай.
Три месеца по-късно, излизайки от университетската библиотека в Атланта, Мартин се препъна, гледайки към едно момиче. Подпряна на една пейка, пред него стоеше невъзмутима Лидка и се усмихваше. Двамата постояха безмълвни един миг, после като тласнати от велика сила, се хвърлиха един към друг. Прегръщаха се и се целуваха, без дори да се сетят за хората наоколо. А американците, като тактичен и възпитан народ, само се усмихваха и отминаваха по пътя си.
- Как така? Защо си тук? – като се успокоиха малко, запита Мартин.
- Всяко бебе трябва да си има баща! И по възможност – неговият!
- А Раев? А вашите? И защо не ми се обади, че идваш?
- Знаеш ли, Марто! Аз се мислех за грешница, но през тия три месеца до сега разбрах, че в сравнение с Раев, съм невинна като хлапе от детската градина. Просто бе задължително, да сторя още един малък грях и да избягам от него. Обичам те, братовчеде! Това също ли е грешно?
- Не знам, слънчице! Ако е така и аз не съм праведник.
Двамата дълго стояха един срещу друг, гледаха се с любов в очите, а когато тръгнаха прегърнати по улицата, слънцето с последните си лъчи ги погали и прости всичките им минали и бъдещи грехове.