автор: anonimapokrifoff

Да можех аз, мамо,
във твоята къща
да дойда,
обувките прашни
на прага ти
пак да събуя;
да вляза
във кухнята малка
с колосани
бели пердета
и седна
до старата маса,
а столът под мен
да проскърца...
Кафе във джезвето
да сложиш;
да милнеш тъй плахо
косите ми
в черно и бяло...
Тогава денят ми
навярно стрелите
в колчана ще скрие,
а тайните рани –
зараснали,
без да си спомнят...

Далече съм, мамо,
най-много далече!
Череши на гроба ти
днес не донесох...