автор: tiamat

С думи бинтова
най-ранените сънища,
от които избягах
защото изтичаха в локви.

И се събудих
в огледалото
на вчера и утре...
И разбрах,
Че те имат еднакво лице-
Бледо
Безкръвно,
което не ще остарее
от свойта еднаквост.
Защото стареят
родените само.

Илюзиите- не.
Те се чупят в плътта
на най-живите сънища-
И раняват.

За това не бързам.
Не бързай и ти.
Аз обещах...
Обещах че само този живот
ще живея в това огледало.
Без тебе.

Ще мине!
Все някога дните ще свършат...

А думите...
Думите-тези бинтове
Мръсни от най-чистата алена кръв-
Но...засъхнали-
Те ще бъдат ненужни.

Зараснали сънища
ще се случат,
но с белези.
От този живот...

Само този живот
Ще е липса.