автор: vanvani4

Другар съм на горите. Възпитател
На зверовете. А есента така мокрее.
И лястовичката ми шепне там: "Приятел,
Във таз квартира не ще мога да живея!"

Началото на Март дочакал с труд,
Пак да пристигна тука бързам аз:
Живи ли сте в този студ,
Миличките ми? От какво нуждаете се в този час?

Към къпината обръщам се бодлива:
" Във гората недокосната расти.
Бъди благословена, бъди ти дива
И чистотата на цветята запази!"

Зад вратата вятъра следя с неверие, —
Измамника опитвам се да разбера,
Че не трябва да му дариш доверие —
Той тих е, но понякога и буря зла.

А изгрев щом проблесне във нощта,
Дори минута без да губя сам
Опитвам се да разбера от пролетта
Как със студа ще се оправи там.

Където и да гледаш — обновление,
Изпълнено със тайнства, чудеса:
Могъщо и велико преображение —
Навсякъде настъпва вече пролетта.

Аз лишей на оградата обичам,
Бръшлян пълзящ и храста оживял —
От слънцето прически чудни там,
Измислени за замък изгорял.

А, кулите намръщени, напук, когато пак,
Гирлянди от цветя ги украсят,
Когато дойде Май, — аз старият глупак
Ще викна: " Не смейте да пречите на този свят!..."

Виктор Юго

Из книгата " Изкуството да бъдеш дядо"

Превод от "Труженики моря", Виктор Гюго, "Молодая гвардия",1977г, Москва