ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 763
ХуЛитери: 0
Всичко: 763
| Виждам през времето,
виждам през порой от животи. Виждам замъци от злато и диаманти,
виждам затвори пълни с лайна!
Гробище от бъдещи дни!
Гора от кръстове, мъртви съдби...
Виждам сляп пилигрим, болен и сам,
на края на дните, дните преди Краят на Света,
дяла от мрамор последния човешки саркофаг...
...своят бял ковчег!
Виждам безкрайна самота,
виждам как последна умира Болката!
Публикувано от alfa_c на 06.06.2009 @ 13:36:00
| Рейтинг за текстСредна оценка: 0 Оценки: 0Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Последният саркофаг" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Последният саркофаг от salza (lorien575@abv.bg) на 06.06.2009 @ 17:39:36 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрав с част от "East Coker" на Т.С. Елиът:
О мрак, мрак, мрак. Те всичките отиват в мрака,
във празните пространства сред звездите, в празността на празнотата -
капитаните, банкерите и знаменитите писатели,
прещедрите патрони на изкуствата, държавниците и държавните мъже,
заслужилите граждански дейци и председатели на комитети,
индустриалните аристократи, второстепенните контрахенти,
всички те отиват в мрака.
И мрак са слънцето и месеца, и алманасите на Гота,
и Борсовата хроника, и пълния Наръчник на директора,
и ледно чувството, изгубени мотивите за дейност,
и всички ние сме потеглили със тях в безмълвно погребално шествие,
във ничието погребално шествие, защото няма кой да погребем.
Аз казах на душата си, бъди спокойна, нека мракът те обземе,
ще бъде божи мрак като в театър,
угасват лампите, защото сцената ще се смени,
с гърмене кухо на кулиси, с движение на мрака върху мрак,
и ние знаеме, че хълмовете със дървета, цялата далечна панорама
и импозантната фасада ги навиват и изнасят...
Или вземете случая, когато в метрото за дълго спира влакът между станциите
и разговорите започват да заглъхват във мълчание
и виждаш как зад всякое лице духовната безсъдържателност е само по-дълбока,
и върху всякое лице остава само раснещият страх, че няма за какво да мисли.
Или когато мозъкът под етера съзнава, но съзнава нищо...
Аз казах на душата си - бъди спокойна, чакай без надежда,
защото и надеждата ще е надежда не за истински неща, та чакай без любов,
защото любовта ще е любов, но не по истински неща, но Вярата остава,
а вярата, надеждата и любовта са всички те очакване.
Без мисъл чакай, ти не си подготвена за мисълта:
тъй мракът ще е светлина, а неподвижността пък танц,
шептене на течащ поток, светкавици през зима.
Невидимата дива мащерка, диворастящата малина,
смехът в градината и отгласите на възторга
не са изгубени, а питащи, посочват ни в агонията
на раждането и смъртта.
Ти казваш, че повтарям,
каквото казах по-напред. Ще го повторя пак.
Да го повторя пак? За да достигнеш там,
за да достигнеш там, където си,
и да се махнеш от местото, дето ти не си,
ще трябва да вървиш по път, по който няма никакви възторзи,
за да достигнеш до това, което сам не знаеш,
ще трябва да вървиш по пътя, който води във незнанието.
Да придобиеш туй, което сам не притежаваш,
ще трябва да вървиш по пътя на непридобиването
и да станеш туй, което сам не си,
ще трябва да вървиш по пътя, в който ти не си,
и туй, което ти не знаеш, е единственото, дето знаеш,
и туй, което имаш, е това, което нямаш,
и там, където си, е там, където сам не си.
Превод Владимир Свинтила |
Re: Последният саркофаг от Vaia на 06.06.2009 @ 15:13:19 (Профил | Изпрати бележка) | Ние бяхме духа над водата
и живота заченахме- тяло
ние носим във нас светлината
като облаче нежно и бяло. |
| |