Там, където безгласните койоти
стържеха озона с хрипове на охтичав,
а салфетките,
просмукани до вкоравялост сред океани солници
и смачкани от тежестта на думи,
коленопреклонно връзваха навъпреки
(мазолите така приличат на бабините длани...)
онази тежка, òбредна шамия,
докато вграденият в темелите й здравец
разпръсваше и бранеше чрез себе си
дори идеята за зло...
...Там вият единствено мълчанията на аутизма.
Там остана единствено
единствената във колекцията, изваяна само с пръсти
и брутално разстроена (а как пищят дървесните влакна...)
със същите тях, любвеобилните, цигулка,
стиснала (единствено тя) разкъсаните ноти в грифа си.
Имаш повече от цялата палитра тонове
и всички всевъзможни инструменти.
Нея единствено не.