Звъня на себе си. Но там ме няма.
Изпращам своето присъствие.
За мен слушалката остава няма.
Припомням нечие напътствие.
Очаквам себе си. Звъни на празно.
Потръпвам в странно напрежение.
С духа - отново там. Еднообразно
и малко странно продължение.
Изпитвам себе си. Свитосърдечно
и мълчаливо красноречие.
На мисъл близко съм, а дълговечно –
преодоляното наречие.