автор: fingolffin

Вървя сред аромата на липите,
удавен във самотните си мисли.
Светът се влюбва и живее закачливо.
Сега е време за обичане.

Вървя във моето безпътие
и търся само малко обич
Не искам повече да жъна жито,
да ме направи жив
и точен за рисуване.
През юни се живее влюбено
и няма място за униние.
И има място за поезия,
И може би за другото,
за трудното очакване...
Не зная как да се живея истински.