автор: Deni4ka

Нощта нелепо си отива
И в стаята нахлуват пак лъчи.
Не идвай утро, не, не бива
Да видиш вятърните му очи!

Засрамена прозрачност и нечиста ласка
от някъква изгубена във времето любов
Неясна нежност и усмивка властна
Над женската ми крехкост и порочна плът.

Нощта нелепо си отива
И в стаята нахлуват пак лъчи.
Не идвай утро,не, не бива
Да се огледаш в моите очи.

Два влака тръгват там във две посоки
Към щастието и към вечната тъга
Изпуснах първия от обич едноока
И втория догоних ...пак сама.

Не се оглеждай във очите ми,
Които търсят него в тъмнината
Миг поне ми дай и спри!
Не съм долюбена, не съм допята...