автор: Elishka

Тежеше ключът ми от празната къща.
Дори ми се скъсаха няколко джоба.
А дългата улица
нямаше свършване...
Когато те срещнах, се сви небосводът.
На две разделен,
го събра във очите
и с топла ръка ми показа безкрая,
а аз ти предложих
смеха и мечтите,
и светло убежище в моята стая.
Запълних дома си със твоето име
и с глас тишината за теб аранжирах.
Съблякох страха ти,
облякох те в рими
и малка усмивка с любов избродирах.
А ти ми прости прозаичното в мене
и всеки един оцелял недостатък.
В замяна ти давам
най-топлото време
и улици гладки със слънце нататък.