Внезапно в главата ми стих се завъртя.
На изпроводяк си казах: "Трябва да и го подаря"!
В него ще и обясня за едно от вечните неща!
За приятелството ще говоря!
Да, за туй понятие дето не се учи на занятие.
Защото, то се ражда, заживява, калява се във времето,
за да може да устоява на атаките на злите намерения!
То е знак, жигосан върху сърцето ни, за да може по-лесно живота да посрещаме!
И когато ни се смее, и когато ни се плаче, и когато ни е тъжно, и когато сме щастливи то винаги е някъде на близо, и ни чака! Чака ни, да се обърнем и да го повикаме!
И ти, приятелко, повикай ме!!!