автор: xer-t

…в очакване на дом из огледалото
разхожда само
умората в очите
пепелта
е ябълка отгризана полу
припарващ поглед
леко
наклонил
глава
очакващ сбъдване на
необещано
червените съсиреци на рокля
стъклопис
от пепел на рози на препечен
хляб с червеникава кора
и тя яде кората
само
неотхапаното битие дървото сочи
уклон вляво миналото бъдеще неясно

настоящето

е самотност с нея той го знае
знае
толкова неща не са това което не изглеждат
само призраците пречат
минали по улиците
жега
климатик на времето
работи не
не излиза навън
сладолед за мама
за татко нищо нищо

другите им се присмиват знае го
не я интересуват знае го
не си подхождат знае го
обича го вкъщи само знае го
но всъщност не смеят знае го
да си признаят знае го
че са един за друг знае го
най-вече матираните огледала на
улицата
не мислят
галят ги
интуитивно

пътят нагоре е винаги изморителен
изнурителен
усеща се
ей тук може да се любим
на полянката
никой не може да те докосва
както аз
нали искаш да те изненадвам
щеше да е чудесно
не обичаш мед
но съм ти купил сладкиш със
мед
и кренвирш от месо
трябва трябва трябва
да я намери един ден
да се завърне
пътя е дълъг
но любовта
затова остава
един живот не стига
нежността да споделим
пътя догоре се върти покрай хълма до
статуята с автомата още малко
още малко няколко женски тайни по
мъжки да се стегне
и ще види
разбере
метафизира
образа на този град ужасно-прекрасен
чужд и свой където някъде е тя
беше
дали
ще види спокойните води на реката
отдолу оттичането й през града
непроменена непроменима непреодолима
непревземаема нетна стойност
на бруталния ход на любовта
в очакването на дома
идва и
си отива приижда и се отдръпва
като покривите на града
погледнати от върха на хълма
слънчеви нащърбани огледала...