автор: doreto66

Не искам завивки от пух,
ни завеси от тежка коприна
и стени - да ме крият.
Дори покрив не искам.

От топъл камък объл дъх
по мен да попие,
с тръпчиво жужене в косите
да ме оплетат окосени треви.
И с вятъра всичкото синьо
да ми прелее в очите.

И… стига ми.