автор: venara

"...дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина..."

Хр. Ботев


Тя никак не е тежка, воеводо.
Чужбината е вече рай мечтан.
живот и смърт, и мисъл всенародна.
Какъв ти Козлодуй? Какъв Балкан?

Пред нас примамливо е проснал тяло
светът с чудати, лесни благини.
Околчица е време отживяло.
А Милин камък - вятър и мъгли.

Все искам да те питам, воеводо -
защо потегли с оня кораб бял?
И как така повярвял си в народа?
И как народът вяра ти е дал?

Прокуден стих с проклятие изгаря.
А на Балкана бурята мълчи.
Чужбината ни е любов и вяра.
Вдигни, Войводо, сабя! И сечи!