автор: copie

Болница

Тичам по стълбите на Военна болница, защото имам контролен преглед след една операция, която бързо съм забравила, защото се чувствам добре. Отгоре слиза точно моят доктор – хубав едър мъж, малко по-млад от мен... бе, пич!
- Доктор Николов, здравейте! – поздравявам го аз с най-кокетната си усмивка.
Докторът спира – заинтригуван е, оглежда ме с видимо внимание и си е ясно, че е готов да пофлиртува! Но е предпазлив, не си спомня коя съм, макар очевидно да се познаваме...
Аз му се представям – пациентката, на която... дъра-бъра... и виждам как пламъчето на интерес в очите му изгасва. Да, радва се, че съм добре, ама чак пък да ми обръща внимание – не, ами аз съм просто бивша пациентка!
И това е само една от редицата подобни случки, благодарение на които изведох три болнични правила:
1. Повечето лекари са много интересни мъже. Просто не се запознаваш с тях в правилния момент и на точното място.
2. Интересните мъже-лекари никога не те разпознават в "цивилни дрешки" и те оглеждат като нова.
3. След като им се представиш, повечето неизбежно си спомнят за за пациентката и вече не те оглеждат.
Напоследък прочетох, че едно авторитетно световно изследване е установило кои са най-интелигентните хора на земята, по професии. Познахте! Най-интелигентни са именно лекарите.
Аз пък как веднъж не забърсах лекар за гадже...