автор: jelyaznovski

Цветоград е шантав град –
на чешити е богат…

Най-големият инат
е магарецът Стамат.
Вместо крем и баклава
дъвче тръни и трева.
- Тръните са със бодли –
няма ли да те боли?
- О, напротив – казва той.-
Трънът прави ме герой!

А козата Жулиет
я одумват дни наред.
Тя е с обици, с рога
- туй търпи се засега.
Но зà ужас и беда
й поникна и брада.
О, брада! И на жена!
О, ужасна новина!

Но козата Жулиет
казва: Всичко е наред!
Вярно – търся си бръснар,
но го търся зà другар.
Туй че имам си брада
не е никаква беда.
Моята брада все пак
е един специален знак…
Той показва и на вас,
че не съм случайна аз.

По- прочут е и Котан.
Той наскоро бе избран
зà квартален пръв юнак
заради красив мустак.
Аз обаче мисля, че
шашма някаква тече
и известният Котан
е с корупция избран.

Я разгледайте го пак
легендарния мустак!
В ляво космите са пет…
Да приемем, че е в ред.
Но отдясно те са два-
мигар редно е това?
Как се оправдава той?
Космите изгубил в бой
с някакъв си друг котак
още по- голям юнак.
Аз не вярвам този път.
Нека те да израстат…
До тогава- прост котак,
ни красавец, ни юнак!

А петелът Никодим
вече стана нетърпим.
Дойде ли дълбока нощ,
той със цялата си мощ
крясва със ужасен глас :
“Вижте, чуйте, пак съм аз!”
Туй е някакъв кошмар!
Умори ни този звяр!
И кварталният актив
без нито един против
ще изселва Никодим,
та да можем да поспим.
Порът донос съчини:
- Прокуроре, помогни!
Молим ти се, бай Лисан,
схрускай този хулиган!
Прокурорът бай Лисан
е обаче стар хитран
и след седем-осем дни
отговора съчини:
“Викнах го и оня ден
Никодим дойде при мен.
Всичко вече зная аз-
обяснявам и на вас.

Слънчо взел, че се успал.
Никой нищо не е разбрал,
но заплашен бил денят
в целия културен свят…
Слънчо викнал Никодим:
- Твоят глас е несравним!
Ще ме будиш призори,
всяка заран точно в три!

Да, петелът Никодим
чист е като херувим!
А късметът ни е лош-
ще ни буди всяка нощ!

Но герой на Цветоград
стана щъркелът Игнат.

Както обясни пред мен
трябвало и този ден
на родители добри
бебчета да подари.
Тръгнал той, но зà беля
дъжд пороен се изля,
- токът спрял и този път
щъркът нарушил редът:
гушвал бебчето с крила
без да слага очила.
Тъй на някакво поле
пуснал мъничко орле.
На орела дядо Ам
пуснал му хипопотам.
От килцата може би
той гнездото го проби-
щеше да се търколи
от високите скали.
А ленивото мече
разменил с едно вълче.

И настана страшен вой.
Даже стигна се до бой.
Вкупом майките крещят
бебетата си не щат…
Всяка вика:
- О, не ща
малко бебе без баща!
Тоз Игнат не е добре!
Дайте му да разбере!

И тогава бай Лисан,
прокурор и стар хитран,
извиси гръмовен глас:
- Връщайте се пак у вас!
Всички тук да донесат
бебетата от Игнат.

Тъй, додето се стъмни,
той децата размени,
всеки своето си взе,
щастието го обзе,
вкъщи бърже се прибра
на пиячка и софра.

А Игнат се отърва
само с пукната глава.