автор: fingolffin

Събирам те понякога от твоите мълчания
и страшно съжалявам, че тогава не ти казах.
Разпъвах те на кръст, разпъвах после себе си.
Не знам кого от двамата наказвах.

Боли от старите прегръдки.
От птичия ни жребий не остана нищо.
Как дълго си мълчахме във почивките
на моите и твоите разпятия.
Ще се намерим... някога в пространството.
Дано те заобича някой странник.
Дано успее да ти се разкаже
и да те скрие в себе си от самотата ти.
Ще ми простиш ли някога предателството?