автор: kasiana

В леските тъмни славей пей…
Заспива вече Касиана…
И лунен рог с нощта люлей
в съня ù сребърни поляни.

До извор чист, под бряст висок
я чака сянка непозната;
до сянката - бял еднорог,
тупурка весело в тревата.

Тя спира в миг до него там –
в мечти и обич осияна…
А звезден лъч рисува храм
и спуска люлка от лиана.

Люлее той със тях света…
Но Слънцето, като камбана,
изникна в миг и заблестя…
И се събуди Касиана…

Над нея - ангелско перце
летеше в утрото засмяно:
поличба за любов - в сърце,
което пееше „Осанна!”