автор: traveller

Когато се събудя
без очи,
аз няма да съм виждал нищо земно
и няма да е имало преди,
и сляпо ще съм стигнал
всички хребети.
Ще съм без черно...
или само то
ще кърти от петите ми съзнания...
ще е безумно черното,
защото
проклело е страстта
към разстояния.
Когато се събудя -
сам и сляп,
под себе си
ще чувам дълго питане,
очите ви ще бъдат непознати,
ще съм дъга
и ще се плискам
под вашите ръце,
скопили
всяко случване на времето.
Аз съм душа.
И колкото да вземате -
аз ще ви давам
малко от неземното,
превърнало ме в мисъл -
за да срещам
и да обичам
тихото в дъжда
и мокрото
от своите съмнения.

Ще ме обичате ли?
Аз съм сляп,
но виждам и дъха на откровенията...