Някой, с когото
се срещам всеки ден,
бръкна в чантата ми
и извади от там
душата,
добротата и
доверието ми в хората.
Захвърли ги на боклука,
но кофата отказа да ги приеме.
Не бяха храна,
подходяща за нея.
Появи се ЧОВЕКЪТ,
който се грижи да ни е чисто
и видя,
че нещо блещука в сметта.
Вън валеше,
а той ми върна
душата,
добротата,
доверието в хората,
но откъде ли се взе
тази тъга…