автор: gu6ter

Почакай...аз не бързам да те имам...
По залез цветовете губят ъгли
и таз лилава приказност в короните
на кедрите ме мами и огъва
очите ми в заоблено желание...
Почакай... до девето придихание
вълните на античен бряг да легнат
и да изригне вино по-червено
от „искам те”...Нощта ще те погледне,
ще те наметне с тайна...Уморени
ще легнат сенките по раменете ти...
Почакай...Остави ме да усетя
как по кръвта ти пъпли нетърпение
и тялото ти амфорно прозвънва
със Атинска изисканост...Столетия
ще се разтапям в бреговете восъчни,
по дюните, по хълмовете млечни,
по розата на устите ти...После
ще разбера, че вече съм обречен
да те рисувам и да те напиша
по ръбовете на душата си – пречистен
от мрак и ярост. После цяла вечност
ще те очаквам и ще те измислям....