на две педи от утрото
слънцето обхожда планината
а вятърът разнася нежни мъхчета
не ми се говори
когато настройвам мисълта си
към бавното спускане на краката
и всяка стъпка ми е празник
празнуват сивите плочки празнува зелената стая
коридорът ухае на вчера
а вчера беше преди тринадесет дни
трак-трак трак-трак
аз съм атракцията и всички ме следят с поглед
но когато вдигам своя виждам само гърбове
кракът ми е каменно блокче за прохождащи
сгъвам коляното отлепям стъпалото
блокчето е на стъпка от мен
трак-трак трак-трак
за сега успявам само да го преполовя
но обещавам утре да завоювам западната тераса