автор: rodopa

От две неистини ти правиш обич,
от две лъжи донасяш ми тъга.
Но да те забравя пак не мога-
съдбата ми е в твоята събда.
Защо в сърцето онемяло
замлъкват старите вражди?
Защо не мога да те мразя,
когато толкоз много ме боли?

Защо покорна съм пред тебе,
когато искам да крещя?
Защо загубвам всички сили,
когато искам да летя?

Отне ми всичко ти-
и силата, и красотата.
Затуй решавам,че от днес
не в стих, в живота ще те отрека.