Безкрайно ще усещам нежността
на устните, целунали душата ми.
Дори след десет хиляди лета.
Дори да се превърне в прах земята.
Безкрайно. В онзи много кратък миг
преди край нас да затрещят вселени
и вредом да се нароят звезди.
Когато бе навсякъде по мене.
Когато ни прескачаха лъчи.
И още бяха много криви правите.
А ние бяхме две мъглявини
преди от плът и кръв да ни направят.