автор: kasiana

Понякога съм малко птиче орехче
сред гънките на мисълта ти звездна...
И с нея, без да знаеш, си говорим
за необятната вселенска бездна.

Понякога съм палаво момиче,
което бентове към теб пресича
и с вплетено в косите си кокиче
те търси то и името ти срича...

Понякога жена съм... Но не смее
сърцето ми с любов да те поиска,
а нежно само песните си пее
от страх - магията да не разплиска...